Снимки от България

Кюстендил

Кюстендил (в Средновековието: Велбъжд, в Античността: Пауталия) е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и община.

 

Намира се в близост до границата с Република Северна Македония и с Република Сърбия. Балнеоложки и туристически център с национално и международно значение, археологически и архитектурен резерват, изходен пункт за туризъм и ски спорт в планината Осогово.

Според оценка на НСИ населението на Кюстендил е 39 284 жители към 31 декември 2019 година.

Кюстендил е разположен в южната част на Кюстендилската котловина, в подножието на планината Осогово, на 527 метра надморска височина, по двата бряга на река Банщица, десен приток на река Струма. Южно от града се издига хълмът „Хисарлъка“ – североизточно разклонение на Осогово. Разстоянието от Кюстендил до столицата София е 86 km, до границата със Северна Македония е 22 km, до границата със Сърбия – около 30 km. Градът е важен шосеен възел на пътя София – Скопие и жп гара на линията София – Перник – Гюешево. През Кюстендил минава паневропейски транспортен коридор 8 (Вльора – Тирана – Скопие – София Бургас – Азия)

Забележителности

Музеи и галерии

Регионален исторически музей „Академик Йордан Иванов“  – бул. България № 55 (срещу хотел „Велбъжд“). Археологическата експозиция (зала Асклепий) включва експонати от целия Кюстендилски регион за времето от VII–VI хил. пр. Хр. до XVII в.
Къща музей „Емфиеджиевата къща“ – ул. Гороцветна № 24а. В къщата – архитектурен паметник от епохата на Възраждането, е поместена музейната експозиция „Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век“.
Къща музей „Ильо войвода“ – ул. Цар Освободител № 189. В реставрираната къща на Ильо Марков, един от най-бележитите дейци на българското националноосвободително движение е уредена експозиция на тема: „Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край“.
Къща музей „Димитър Пешев“ – ул. Цар Симеон I-ви № 11. Постоянно действаща изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите съграждани Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, допринесли за спасяването на евреите в България.
Къща на Георги Горанов – къщата на композитора Георги Горанов, композирал песента „Дружна песен“ (Песен на труда). Намира се на ул. Георги Горанов № 2. Уредена е музейна сбирка.
Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ [4] – ул. Патриарх Евтимий № 20. Галерията притежава основната и най-голяма колекция от творби на Владимир Димитров – Майстора, подредени в постоянна експозиция. Съхранява и периодично урежда изложби и на други видни кюстендилски художници като Стоян Венев, Мориц Бенционов, Никола Мирчев, Асен Василиев и др.

Римски и турски бани

Чифте баня

Римски терми. Намират се в централната част на града, в съседство с джамията „Ахмед бей“. Римските терми – обществени бани, са изградени през II – III в. и са част от голям комплекс-асклепион. Те са един от символите на град Кюстендил. Паметник на културата с категория „национално значение“.
„Дервиш баня“. Турска обществена баня, строена през 1566 г. Функционира повече от 400 години – до 1992 г. През 2005 г. е цялостно реставрирана. Архитектурен паметник на културата.
„Чифте баня“. Късносредновековна турска баня, построена през 1489 г. върху основите на Пауталийския асклепион. През 1910 г. е частично разрушена и върху основите и е изградена нова модерна градска баня, преустройството и реконструкцията на която завършват през 1913 г.
„Алай баня“. Късносредновековна турска баня, частично разрушена след Освобождението, възстановена през 1912 – 1914 г. и преустроена през 1928 г.

Крепостни и отбранителни съоръжения

Късноантична и средновековна крепост „Хисарлъка“. Намира се на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка“, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Крепостта е изградена в края на IV-началото на V в. Поправяна през VI в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Паметник на културата с категория „национално значение“.
Пиргова кула. Средновековна отбранителна кула в град Кюстендил. Намира се в централната част на града до римските терми. Названието „Пиргова“ произхожда от гръцката дума – „пиргос“, което означава кула. Отнася се във времето между края на XIV и първата четвърт на XV в. Паметник на културата с категория „национално значение“.

Църкви

Църквата „Успение Богородично“, 1816 г.

Средновековна църква „Свети Георги“. Намира се в югозападната част на гр. Кюстендил, в квартал Колуша. Църквата е кръстокуполна, от типа „вписан кръст“. Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х – началото на XI век Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България.
Възрожденска църква „Успение Богородично“. Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад. Построена е през 1816 г. на мястото на средновековна църква „Св. Никола“. По план е вкопана едноапсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие. Обявена е за архитектурен и художествен паметник с категория „национално значение“. Действащ храм.
Възрожденска църква „Свети Димитър“. Построена е през 1866 г. в източната част на Кюстендил. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски.
Възрожденска църква „Свети Мина“. Намира се в западната част на града. Изградена е през 1859 г. като манастирска църква. Представлява трикорабна псевдобазилика без притвор. Портик от юг води към малък подземен параклис с аязмо – света вода.
Църква „Свети Великомъченик Мина“. Построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква „Свети Мина“ по проект на арх. Антон Торньов. Една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България. Църквата е действащ храм.

Джамии

Джамия „Фатих Мехмед“. Джамията е построена от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Датировката – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася до по-късна реконструкция. Джамията не е действаща.
Джамия „Ахмед Бей“. Джамията „Ахмед бей“, известна още като „Инджили“ (Християнската), е построена към средата на XV в. Входната аркада, покрита с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. През 1734 г. е преустроена и разширена. Понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил.

Възрожденски сгради

Взаимно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Намира се в двора на църквата „Успение Богородично“. Сега е реставрирано. Известно като „килийното училище“, въпреки че съществувалото през първата половина на XIX век в същия църковен двор килийно училище не е запазено.
Прокопиевата къща – къщата на чорбаджи Давидко Ячков, построена през XVIII век, намираща се в централната градска част, в близост до градския площад.
Лекарската къща – къщата на възрожденския лекар Иван Лекарски (1812 – 1878), построена през 50-те години на XIX век, паметник на културата. Намира се на ул. Ген. Крум Лекарски № 13.
Къща на Костандий Беровски – къщата на възрожденеца Костандий Попгеоргиев Беровски, четник на Ильо войвода. Построена е в средата на XIX век, паметник на културата. Намира се на ул. Цар Освободител № 238 (до къщата музей „Ильо войвода“.
Къща на Тонче Кадинмостки – къщата на възрожденеца Тонче Кадинмостки, знаменосец в четата на Ильо войвода. Построена е през 30-те години на XIX век, паметник на културата. Намира се на ул. Цар Освободител № 191 (до къщата музей „Ильо войвода“).
Майорската къща – къщата на майор Йосиф Ангелов (1857 – 1913), построена през 1870 г., паметник на културата. Намира се на ул. Цар Освободител № 81.
Къща на Дона Ковачева. През периода 1895 – 1903 г. в къщата на Дона Ковачева се помещава щабквартирата на Гоце Делчев. Къщата е възстановена в края на 1970-те и е паметник на културата.

Паметници

Архитектурен скулптурен паметник на загиналите воини от Тринадесети пехотен рилски полк във войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.
Архитектурен скулптурен паметник на Тодор Александров – „Всичко за Македония“ (1927, възст. 1991), посветен на загиналите във войните за национално обединение и освобождение на Македония.
Паметник „Плачуща Македония“ (1932), посветен на загиналите борци в борбата за освобождение на Македония, разположен в градските гробища.
Паметник на Владимир Димитров – Майстора. Открит на 24 ноември 1972 г., автори з.х. Борис Гондов и арх. Сл. Василев. Изпълнен от бронз в цял ръст (вис. 3,20 м). Паметникът е издигнат пред Художествената галерия.
Архитектурен паметник на Ильо войвода.
Бюст-паметник на Ильо войвода.
Паметник на Васил Левски.
Бюст-паметник на Пейо Яворов. Издигнат е през 1929 г. в Банската градина. Паметникът е копие на паметника на поета в Парка на свободата, София. Автор на паметника е Григор Агаронян.
Бюст-паметник на Димитър Пешев.

Паркове

Лесопарк „Хисарлъка“. Намира се на едноименния хълм, непосредствено над града. Специално за пешеходците има изградена пешеходна алея, започваща от стадион „Осогово“. В парка се намира и зоологическата градина на града, в която могат да се видят различни видове животни.
Парк „Банска градина“. Създаден е през 1912 г. във връзка с реконструкцията на Централната градска баня, по проект на арх. Христо Ковачевски.
Зоопарк (Кюстендил) – лесопарк „Хисарлъка“, ул. Неофит Бозвели № 8

Редовни събития

29 януари – официален празник на град Кюстендил. Ден на Освобождението на град Кюстендил от османско владичество. Обявен е за официален празник с Решение № 358/29 януари 2009 г. на Общински съвет – Кюстендил.
21 март – празник „Кюстендилска пролет“: посрещане на пролетта. Отбелязва се от 1966 г. Провежда се конкурс за красота с избиране на най-красива девойка: „Девойка Кюстендилска пролет“. Чества се „денят на пролетта“ – 21 март, с излет в местността „Хисарлъка“
юни – „Празник на черешата“. Провежда се три поредни дни от месец юни. Първото овощарско изложение в страната е в гр. Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба. Празникът-изложение е възстановен през 2008 г.
15 август – празник „Панагия„. На църковния празник „Успение на Пресвета Богородица“ в Кюстендил се отбелязва и „Панагия – въздигане на хляба“. Организира се иконографска изложба, съпроводена с изложение на обредни хлябове.
октомври – „Празник на плодородието“. Провежда се три поредни дни в средата на октомври. Има изложение на производители на плодове и зеленчуци от Кюстендилския край.

карта на местоположениетп на град Кюстендил:

източник: bg.wikipedia.org

Next Post

Previous Post

Leave a Reply

CAPTCHA ImageChange Image

©© 2020 Снимки от България