Снимки от България

Велинград

Велинград е град в Южна България, област Пазарджик и е втори по големина в областта след областния град Пазарджик с население 24 518 души по настоящ адрес (15 март 2016). Градът е административен център на община Велинград. Образуван е през 1948 г. от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино. Наречен е на името на партизанката Вела Пеева.

 

География

Велинград е разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Намира се на 44 km от Пазарджик.

Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото ѝ намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средногодишната температура на въздуха е 9 °С. Относителната влажност на въздуха е 75%. Атмосферното налягане е ниско – 693 mm Hg.

Водни ресурси в района на Велинград – реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеене на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинската река. По-важните ѝ протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица. Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза.

Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Сумарният дебит на изворите е 160 l/s, като само в кв. Чепино той е 70 l/s. Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „Спа столицата на Балканите“. Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни спа центрове и хотели.

Балнеология и туризъм

Красивата природа, минералните извори и благоприятните за лечението на редица заболявания климатични особености правят Велинград предпочитана от български и чужди туристи дестинация. На територията на града са разположени 3 санаториума, 32 хотела и почивни домове, 140 заведения за обществено хранене и развлечения. Модернизирани са 6 почивни комплекса, които предлагат всички видове балнеоложки услуги. Благоустроени са обществените минерални бани и са изградени 22 открити и закрити минерални басейна.

В курорта Велинград се лекуват белодробни и ставни заболявания, неврологични и гинеĸологични проблеми (вкл. и стерилитет), бъбречни, чернодробни, стомашно-чревни и много други заболявания. Балнеолечението се провежда чрез пиене на минералната вода, инхалации, бани и промивки.

Минерална вода

Известни са 4 термоминерални находища – Чепино, Лъджене 1, Лъджене 2 и Kаменица. Минералните води са с дълбок произход, кристално чисти, бистри, безцветни, приятни на вкус, топли и горещи. Принадлежат към така наречените „меки“ води. Всички минерални води на Велинград са слабоминерализирани, т. е. съдържат минерални вещества до 1 грам в литър. По своя химичен състав са хипертермални, слабо минерализирани натриево-хидрокарбонатно-сулфатни, флуорни и силициеви. Характеристиките на термалните води във Велинград в количествено и качествено отношение са сравними с тези на Хисаря и Баня в Пловдивска област. В посока от юг към север Чепино – Лъджене – Каменица се увеличава температурата, минерализацията и съдържанието на отделните минерални вещества, а намалява газовата компонента.

Чепинските минерални извори имат ниско съдържание на радон 10 nCi/l в лечебна концентрация (над 5 nCi/l) и притежават радиоактивност 68 – 73 емана, която е в лечебни дози и е по-ниска от тази на Нареченските минерални води (100 – 1200 емана). Ниското флуорно съдържание в минералната вода от Чепино (4,2 mg/l) позволява както питейно лечение, така и бутилирането на водата за ежедневно пиене, за което нормата е до 5 mg/l.

В кв. Лъджене изворите са разпределени в З основни групи: най-западната група при Вельова баня се състои от 18 извора; при мъжката и женската баня има 11 извора и при топила̀та – 7 извора. Водата в Лъджене съдържа флуор 5,5 mg/l, с което надхвърля нормата за бутилиране и не се препоръчва за продължително ежедневно пиене. Може да се ползва за питейно лечение, за което балнеологичния критерий е до 8 mg/l.

В кв. Каменица водата е най-гореща. Има 8 извора, от които с най-голямо значение са изворите на Сярна баня и Власа. Водата е с най-високо съдържание на флуор – 8,6 mg/l и е подходяща само за банско лечение и за флуорна профилактика по специални дозировки.

Транспорт

Градът е свързан чрез единствената в България теснолинейна железопътна линия с възловата гара Септември, градовете Разлог и Банско и крайната гара Добринище. Гарата е в централния квартал Лъджене, а в кв. Чепино има жп спирка Велинград-юг.

карта на местоположението на Велинград

източник: bg.wikipedia.org

Next Post

Previous Post

Leave a Reply

CAPTCHA ImageChange Image

©© 2020 Снимки от България