Снимки от България I See Bulgaria

Photos from Bulgaria
английски контакти към началото на сайта

Информация за град Каварна


Каварна е град в Североизточна България, Област Добрич. Намира се на 64 километра от град Варна и на 49 километра от град Добрич на главен път Е87. Населението е около 12 000 жители. Градът разполага с малко яхтено пристанище, риболовна база, просторен плаж и курортен комплекс, обособили се край залива, образуван от малката река с очарователното име „Долината на авлигите“. Прорязаните варовикови скали и целият бряг са изключително живописни, особено ако се погледнат от вътрешността на морето. Освен с природни дадености, Каварна разполага с места за развлечения, подходящи за всеки вскус. Градът обособява следите от бита на различни древни култури със съвременните тенденции.


Релефът е равнинен, равнинно-хълмист. По живописното каварненско крайбрежие с дължина от 42 км са развити малки плажни ивици. На брега е създаден просторен изкуствен плаж. До морето се издига труднодостъпният, с почти отвесни скатове, нос Чиракман. В миналото Чиракман се е врязвал на километри навътре в морето, но при силно земетресение той се срутва и постепенно ерозионното действие на водата оформя сегашния му непристъпен вид. На неговото равно плато са запазени развалините на крепостни стени, ровове, църкви, некрополи, където и до днес се провеждат археологически разкопки и изследвания. Районът е богат на минерални води, които се причисляват по качества си към трапезните. Каварненският край предлага великолепни възможности за развитието на екотуризъм и специализиран туризъм – наблюдения и фотографии на растения, на делфини и различни риби в крайбрежните води. Любителите на птиците могат да останат с незабравими впечатления по всяко време на годината. Богатото разнообразие на птичи видове привлича туристи от цял свят и допринася Калиакра и Яйлата да се превърнат в едни от най-предпочитаните места у нас за развитие на орнитоложки туризъм.


История

Каварна е притегателен град не само като курортен център, но и със своята дълга история и културно-исторически забележителности. Провеждат се множество археологически разкопки, а находките от подводните експедиции провокират вниманието на чуждестранни учени и специалисти. Вече повече от три поредни години проучванията в региона се провеждат съвместно с учени от Франция и Италия.

Градът е основан през V век пр.н.е. от гръцки колонисти, разположили на платото на нос Чиракман колонията Бизоне. През III – II век пр. Хр. временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, Хераклея, Синоп, Египет и други. Северното добруджанско българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан, поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието, поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено пшенично зърно. През втората половина на I век пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща античния град в морето. Челната част на нос Чиракман се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъват и най-богатите жители на града. През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо процъфтява, селището се възражда, а пристанището се оживява. Градът съществувал в този си вид до VII век, когато бива разрушен от славяните и прабългарите, които създават селището Карвуна. През Средновековието селището се развива значително, като през XIII – XIV век достига своя най-голям разцвет при добруджанските деспоти Балик и Добротица. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век. През времето на турските нашествия градът е бил почти разрушен, но през втората половина на XVII век отново е застроен. Градът е значителен икономически и културен център през Античността и Средновековието с богати и разнообразни културни останки – крепостни стени, раннохристиянска базилика, средновековни църкви, обществени сгради.

Тук са открити пищно украсени предмети – монети от различни исторически епохи, златни накити, уникални образци с висока художествена стойност, златно тракийско съкровище от апликации и др. През XV – XIX в. средновековният град става известен под името Каварна, като християнско селище и пристанище за зърнени храни. От това време са запазени хамам (баня), средновековен некропол, мост, чешми, християнски църкви, множество надписи. По време на Руско-турската освободителна война (1877 г.), каварненци въстават в защита на града срещи башибозушки и черкезки отряди. Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 19.07.1877 г). Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в Балчик. По време на Каварненското въстание, когато населението на града се вдига на въоръжена защита срещу напливащите башибозушки и черкезки орди, негова телеграма спасява Каварна от пълно унищожение, а жителите ѝ от гибел. Телеграфистът Ераносян, без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във Варна и посланици в Цариград, в която съобщава за положението в Каварна. Той пише: „В този момент избиват християните в Каварна, която е на половин час път от Балчик. Ако никаква помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици“. Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклонява молбите на каварненци. Еранос Ераносян успява да предупреди и спаси жителите на град Каварна от вилнеещите в Добруджа башибозушки орди, но загива при отбраната на града. По повод 130 години от Освобождението на България от турско робство на 14 декември 2007 г. признателните каварненци откриха паметник на Еранос Ераносян, известил Европа за изстъпленията на башибозуците по време на Каварненското въстание от 1877 година.

След Освобождението градът е включен в пределите на Княжество България. От началото на XX век Каварна бележи бърз възход като стопански и културен център на региона, прекъснат през 1913 г. когато градът пада под румънска окупация. Българското население се противопоставя на асимилаторската политика на румънските власти, чрез активна културно-обществена дейност на църквата, читалищата и културно-просветните дружества. През 1940 г. градът е върнат в пределите на Царство България.

Ръководителят на завършилия първи етап на подводната археологическа експедиция „Каварна ’2005” Асен Салкин съобщи, че римскиат град Бизоне е потъвал два пъти в морето. За това свидетелстват локализираните от леководолази граници на потънал квартал от римския град Бизоне в Каварненския залив. За наличието на жилищни сгради на дъното на морето археолозите съдят от откритите дялани каменни блокове и парчета от тухлена стена. Находките датират от втори век от новата ера. Според ръководителя на експедицията този квартал няма нищо общо с катастрофалното земетресението от първи век преди новата ера, описано от елинските географи Страбон и Помпоний Мела. Подводните находки свидетелстват за друго явление, за което учените изказвали само предположения. Става дума за трансгресия и регресия на земните пластове или движение на сушата. Тя е започнала да се издига през първи век преди новата ера и това е продължило до втори век. През този период морският бряг вероятно се е издигнал с 4 метра, а един ден внезапно е пропаднал и крайбрежните квартали на Бизоне се озовали под водата.

източник: bg.wikipedia.org