Снимки от България I See Bulgaria

Photos from Bulgaria
английски контакти към началото на сайта

Иформация за град Габрово


Габрово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово. Разположен е по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина. В непосредствена близост до него, в местността Узана, се намира географският център на България.

По последни данни на НСИ към 31.12.2015 г. населението на Габрово е 54 950 души.


Габровци са известни с любовта си към хумора, с ежегодния си хумористичен карнавал на хумора и сатирата, със своето машиностроене, с многобройните паметници и мостове и дълги улици.
Габрово е един от най-дългите градове в България със своите 25 km от кв. Ябълка до яз. Смирненски.

Административно деление
Габрово е разделен на следните квартали: Център, Шиваров мост, Радичевец, Бичкиня, Етъра, Нова махала, Ябълка, Чарково, Дядо Дянко, Недевци, Хаджицонев мост, Борово, Шенини, Сирмани, Велчевци, Гачевци, Трънето, Младост, Голо Бърдо, Русевци, Трендафил 1, Трендафил 2, Лъката, Гарата, Колелото, Войново, Инструмент, Болтата, Бакойци.

Първото известно име на селището, Габрува, е от 1477 г., а днешното – Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър.

Малко известни факти за Габрово

Първото светско новобългарско училище – 1835 г., основано от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов
Първата ученическа библиотека – 1840 г.
Първото приложение на звучната метода за произнасяне на буквите – 1868 г.
Първият учебен кабинет по физика – 1872 г.
Първо в страната гражданско пощенско отделение – януари 1878 г. (заедно с тези от Свищов и Търново)
Първата фабрика за доставка на платове за Княжеския двор – фабриката на Иван Колчев Калпазанов – 1882 г., построена от Иван Калпазанов, Петко Цокев и Васил Карагьозов
Първата светнала електрическа крушка в България – 1882
Първото изпълнение на сегашния химн „Мила Родино“ в Априловската гимназия
Първото дружество на Червения кръст в Княжество България – основано на 1 ноември 1883 г., по-рано по време е дружеството на Червения кръст в Сливен – 25.10.1878, но тогава Сливен е в границите на Източна Румелия
Първата опитна земеделска станция


Първата метеорологична станция – 1 януари 1887 г.
В Историческия музей – Габрово се съхранява първата българска банкнота със сериен №000001 от 1881 г.
Първият губернатор на София и първи министър-председател на България е габровецът Тодор Бурмов 1880 г. Той е родом от село Нова махала, сега кв. Нова махала.
1882 г. Иван Колчев Калпазанов с помощта на Петко Цокев и Васил Николов Карагьозов основават първата модерна фабрика за производство на текстил, шаяци и гайтани в Габрово и в Новоосвободеното Княжество Бълария
Първата придворна княжеска фабрика у нас от 1884 г. e фабриката на Иван Калпазанов.
Първата задвижена с водна тубрина от 35 к.с. (1885) и с въглища (1901) – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
Първата фабрика в Габрово със собствена кантора в центъра на града – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
Първата фабрика в Габрово със собствено знаме, ушито във Виена – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
Първата фабрика, открила парна електроцентрала през 1911 – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
Първата фабрика, доставила специален павилион от Виена за Първото българско изложение (1892) – фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов.
Първата фабрика, отпуснала пенсии на работниците си по своя инициатива от 1922 г. – фабриката на Иван Калпазанов при управлението на Васил Карагьозов.
Първата фабрика, открила работническа баня през 1939 г. – фабриката на Иван Калпазанов, ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Добрев Калпазанов.
Една от първите фабрики, чиито собственици са правели застраховки на своите работници в началото на ХХ век, когато застрахвателният пазар започва да се развива активно – фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов, по – късно ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Добрев Калпазанов.
Немско консулство е открито през 1926 г. с консули Васил Карагьозов (1926 – 1933) и Кольо Карагьозов (1934 – 1935). Консулството е преместено във Варна в края на 1935 г.
Най-индустриализираният град в България в периода 1905 – 1978 г. е Габрово. Това е причината градът да стане известен като „Българския Манчестър“
Пенчо Иванов Семов – габровски индустриалец от началото до средата на 20 век, известен с благотворителната си дейност по подпомагането на много обществени начинания.
Първата фабрика за производство на барут, експлозиви и патрони – барутна фабрика „Еловица“
Първата фабрика за калъпи за обувки – 1918 г.
Първият тенискорт и ледена пързалка – 1922 г. в парка на Иван Хаджиберов, сега цех 1 на фирма Финтекс
Първата и всички 11 фабрики за производство на сапуни до 1936 г.
Първата фабрика за кокс и деривати.
Най-високата сграда в област Габрово – 20-етажната сграда „Космос“
Първо в страната улично радиозвучаване – 1946 г.
1954 г. радиотехниците Ив. Гатев и Т. Бочуков конструират първия портативен магнетофон в България
Камбаната на храм „Успение на Пресвета Богородица“ – първата камбана донесена от чужбина в Габрово
В Габрово е имало немско консулство. В периода 1926 – 1933 г. почетен немски вицеконсул е Васил Карагьозов. През 1934 г. почетен немски вицеконсул е Кольо Карагьозов. След 1934 г. то е изместено във Варна.
Габрово е обявено за кредитор на България през 1942 г.
Първата съвременна концертна зала – открита на 21 октомври 1962 г.

източник: bg.wikipedia.org

все още няма коментари

чувствайте се свободни да оставите коментар, използвайки формата по-долу!


оставете коментар

*