Ботев е най-високият връх на Стара планина и на нейния дял Калоферска планина, висок е 2376 метра.
Представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия.
На връх Ботев са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България.
Местоположение
Върхът се намира в Троянско-Калоферския дял на Средна Стара планина, на границата между област Ловеч и област Пловдив. Най-близо разположените градове на юг от билото са Карлово и Калофер, а на север – град Априлци.
Име
до 29 юни 1942 – Юмрукчал (понякога Юмрючал)
до 5 януари 1946 – Фердинандов връх
до 14 март 1950 – Юмрукчал
от 14 март 1950 – Ботев
Релеф и геоложки строеж
Връх Ботев се намира в Троянско-Калоферска планина, част от Средна Стара планина. Счита се, че в района на връх Ботев има навлечени стари гранитни структури от Средногорието – т. нар. Ботевски навлак. Основно масивът е съставен от гранитни скали, датиращи от олигоцена – комплекс на средно киселите вулканити – латити, андезити, шошонити.
Старомиоценското денудационно ниво в Стара планина има характер на пенеплен (заравненост), който е особено просторен на 2200 м н.в. и около първенеца в. Ботев, чийто огромен камбаноподобен корпус рязко доминира над широкообхватната му слаборазчленена околност.
Плоският билен релеф около Ботев и Триглав е изолиран с високи откоси, които откъм север (Северния Джендем) се спускат стръмно от 2000 – 2200 м надолу, а от юг (Южен Джендем) – от 1800 – 1900 м.
източник: bg.wikipredia.org
