Съвременният град Велики Преслав е административен център на община Преслав. Намира се в Североизточна България на 20 км от областния град Шумен и на 25 км от гр. Търговище. Разположен е в полите на Преславската планина, близо до река Голяма Камчия. Днес градът е сравнително малък, но все още пази с гордост останките от по-велики времена.
Има данни, че Велики Преслав е съществувал първо като тракийско поселище, чието име не ни е известно. За това се съди по откритите в областта на града останки от тракийско поселение. В зората на българската държава мястото е било населено предимно от славянски племена, за което говори произхода на името му. Около средата на IX век, може би след войните на хан Крум с Византия, градът е укрепен и тук постепенно е изграден голям военно-стратегически център, както и седалище на висш държавен сановник.
След покръстването на българите в Преслав се изграждат много църкви, но същинска важност градът придобива, когато е обявен за новата столица на България. Това се случва през 893 г., когато наследникът на княз Борис, Владимир Расате, с помощтта на няколко боляри се опитва да възстанови култа към езическите богове. Старият княз проваля този опит за преврат срещу християнството, детронира сина си и го хвърля в тъмница, а на престола застава по-малкият му син – добре образованият Симеон. За да скъса окончателно с езичеството, Симеон решава да премести столица от езическа Плиска в Преслав, като с този жест слага началото на епохата на Българския Златен век.
През следващите 80 години градът претърпява такъв разцвет, че съвременниците му го сравняват с градове от ранга на Константинопол, Дамаск и Багдат. Градът е благоустроен и водоснабден, изградена е голяма и здрава крепостна стена, строят се много и богато украсени църкви.
След Симеон Преслав продължава да цъфти и по времето на наследника му цар Петър, но след неговата смърт на престола идва синът на Петър – цар Борис Втори. По време на неговото владичество държавата значително губи позиции и за кратко време отслабва. Така на Великден 971 г. Велики Преслав е опожарен и разграбен от армията на византийския император Йоан Цимисхи, като отмъкват със себе си царските регалии и голяма част от прословутата Симеонова библиотека. През следващите 3 века градът продължава да съществува, но постепенно отслабва неговата слава, а през XIII век нападенията на татарите са причина за обезлюдяването му. Малкото оцеляло население се заселва близо до останките от великия град и така на 2 км от руините възниква ново селище, което и до днес съществува под името Велики Преслав.
Днес градът е малък и спретнат. Древните останки са добре запазени в покрайнините му в границите на Националния историко-археологически резерват с музей „Велики Преслав”. Резерватът обхваща около 500 хектара – древния град с предградията, църквите и манастирите му.
В музея на резервата е събрана богата колекция от съкровища и артефакти, между които красивото Преславско златно съкровище, керамична икона на Св. Теодор, както и може би най-богатата колекция от оловни печати в света. В рамките на резервата могат да се разгледат останките от Преславския царски дворец, църкви, манастир, базилика и баня, принадлежали на Преславската Патриаршия.
Гидовете от комплекса съветват да отделите за разглеждането му поне няколко часа, а за по-пълна разходка сред руините препоръчват да откраднете цял един ден, за да успеете да разгледате всички важни места в резервата.
Освен прекрасно запазените останки на древната столица, в района на Велики Преслав има и други места, които заслужават да бъдат посетени.
Скални манастири над селата Осмар и Троица, които се намират се на 15 км от Преслав – там могат да се видят монашески килии и черкви, издълбани в скалата и обитавани през ХII-ХIV век;
– В близкия град Шумен. има богат музей, средновековна крепост, архитектурни паметници от епохата на Османското владичество и периода на българското Възраждане. Тук се намира и единствения по рода си музей на коня – в близкото село Кабиюк.
– Мадарско плато /на 33 км от Преслав/ е култово и религиозно средище, с причудливи скални образования. Тук върху отвесна скала, неизвестен старобългарски майстор е издълбал релеф, изобразяващ триумфиращ конник – предполага се, че образът е символ на могъществото на българския върховен предводител и неговата войска.
– Плиска /40 км източно от Преслав/ – Първата столица на Дунавска България, в чийто археологически резерват са експонирани някои от най-ефектните паметници на старобългарската архитектура.