Русе се намира в най-западната част на крайдунавската низина и североизточно от устието на река Русенски Лом. Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, то десният бряг край Русе е висок и сух. Има две заливни тераси и три надзаливни тераси — 15-22 м, 30-66 м и 54-65 м. Средната надморска височина на градската част е 45,5 м.
Застроената част на Русе има формата на елипса по продължение на реката с обща дължина около 11 км. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. През 20 век западният край на града е променен значително — устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и фарватер са преместени значително на север.
Южно от града е разположен хълмът Саръбаир с връх Левента, висок 159 м. Върху него се намира най-високата телевизионна кула на Балканите – 210 м с антената, но за съжаление в момента не е отворена за посетители.
Русе е град с двадесет и три вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста („пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от фортификационната система по северната дунавска граница на Римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (сега Белград) до делтата на Дунав. Тук през различно време станували кохорта от 600 души и други военни единици.
Значението на Сексагинта Приста като крепост и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствие и оръжие се осъществявал по реката. Крепостта по-късно била унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.
Кюнт Капу една от петте врати на Русенската крепост 19 век
По време на похода от 1596-1598 г. влашкия воевода Михай Витязул (Храбри) съсипва крепостта Червен (30 км. южно от Русе), което дава начало на развитието на Русе. През османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война XIX век е избран за административен център на Дунавски вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Водоснабдяването на Русе е едно от тях.
Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.
Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.
След Освобождението Русе е водещия български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. За няколко десетилетия градът е входна врата на Европа към България. Неслучайно в този период, Русе е пионер в редица нововъведения:
- Създава се първата аптека.
- През 1867 е построена първата ЖП линия в днешна България.
- През 1876 е построена първата пивоварна фарбика у нас, „Света Петка“.
- През 1881 е построен първият метален кораб.
- През 1881 е създадена първата частна банка „Гирдап“.
- През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна.
- През 1883 е построена първата метеорологична станция.
- Учредена е първата търговска камара.
- През 1891 е създадено първото застрахователно дружество „България“.
- През 1896 е построен първия асансьор в България задвижван ръчно.
- През 1897 се е състояла първата кинопрожекция.
Между I и II световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само три консулства). Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата роля на града. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.
Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се издига като голям икономически център, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център. По време на преброяването през 1985 г. е отчетено население от над 186 000 души.
В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химическия завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява негативно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. След 1989 г. румънският завод работи с минимална част от капацитета си и спира обгазяванията.
През 90-те години цялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.
Днес Русе е петият по големина български град с население от 167 870 души и един от основните икономически и културни центрове за Северна България, център на планов район.
изрочник: bg.wikipedia.org
