Мадарският конник е основен символ на обхващащия серия обекти с религиозно, културно и военно предназначение Национален историко-археологически резерват „Мадара“. Той се намира близо до едноименното село, на 18,2 km от Шумен, но в по-голямата си част се разполага на територията на община Каспичан. В близост се намират и археологическите резервати на средновековните български столици Плиска и Преслав.
Мадарските скали с релефа
Описание
Мадарският конник е открит за съвременната наука и описан за първи път през 1872 г. от Феликс Каниц. Подробното изучаване на релефа изисква скеле, каквото е издигано през 1895, 1905 и 1954 г. През 1905 г. е изготвена гипсова отливка на релефа[2]. Този исторически паметник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на височина от 23 m. Стръмни стъпала вляво от него водят до Ма̀дарското плато. Размерите на изображението са 2,6 m във височина и 3,1 m ширина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената големина и с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло от източен кавказки тип. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче. Отдясно, над нивото на главата на коня, е изобразен орел с разперени криле. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции на тракийски конник.
източник: bg.wikipedia.org
