„Успение Богородично“ е най-голямата църква в град Варна, България, катедрала на Варненската и Великопреславска епархия на Българската православна църква.
Строителството започва веднага и продължава шест години. За строежа са използвани предимно материали от Варненско: запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена на града; за фасадата е доставен материал от района на селата Саръгьол и Еникьой; вътрешните колони са от твърд камък от местността Ташлъ тепе; външните колони под прозорците са от русенски камък; сводовете са от варовит бигор. Медните листове за покрива са доставени от Англия от Величко Христов. От Англия пристигат и две подемни машини за вдигане на каменни блокове.
Първоначално архитект на храма е Василий Маас от Одеса и е по модел на „Св. св. Петър и Павел“ в Петерхоф. Маас обаче скоро поисква повече пари от предвидените в договора 6000 лева. Комисията откупва плана му, прекратява договора с Маас и използва плана на общинския архитект, чеха П. Купка. Комисията неуспешно се опитва да ангажира за майстор строител Никола Фичев и временно работата ръководи Васил Иванов от Варна. На 9 октомври 1882 г. комисията ангажира като архитект майстор Янко Костанди, автор и на храма „Свети Николай“ в града. На 15 март 1884 г. комисията възлага ръководството на строежа на тревненския майстор Генчо Кънев.
Храмът е издигнат през 1885 година. През септември е завършен покривът и на 30 август 1886 година е отслужена първата литургия.
Църквата е с размери 35 х 35 m. В архитектурно отношение е трикорабна базилика, като главният олтар е посветен на светото Успение Богородично, северният – на Свети Александър Невски, а южният на Свети Николай.
В 1941 – 1943 година е доизградена камбанарията, висока 38 m и куполите, направено е парното и е подменена покривната конструкция. Така църквата става една от най-високите в страната след катедралния патриаршески храм „Свети Александър Невски“ в София.
Архиерейският трон е изработен през 1897 година от резбаря Нико Мавроди. По-късно дебърският майстор резбар Иван Филипов изработва и иконостаса. Иконостасът е не по проект на Филипови, а по проект, наложен им от архитект Никола Лазаров. За пръв път в този иконостас е нарушена дълголетната традиция на Дебърската резбарска школа, която използва предимно растителни и животински мотиви и е включена плетеницата, съществувала като украса в много по-далечното минало.
Видният дебърски зограф и резбар Кузман Макриев заедно със сина си Макрий Кузманов и племенника си Овентий Исачев изработва амвона и проскинитариите.
През 1901 г. цар Николай ІІ изпраща 42 малки и 3 големи икони от Николай Богошки, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. В 1911 година подът на храма е застлан с разноцветни керамични плочки, а след четири години е готов балконът.
Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на Николай Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Завършва през 1951 година. Монтираните в 1952 година полилеи са на резбаря Петър Кушлев.
карта на местоположението:
източник: bg.wikipedia.org
