Село Езерец се намира в Добруджанската равнина (известна навремето като Малка Скития) , която е част от огромната степ, простираща се на запад от Унгарската пуста, през Влашката равнина, Добруджа, Украйна, Крим, Донската и Волжка степ, чак до териториите отвъд Каспийско море – на изток. Районът е равнинен (надморска височина на общ. Шабла – 48 метра), като бива прорязван от няколко дерета, които водят към Дуранкулашкото и Шабленското езеро. Последното всъщност се състои от две езера – едното на Езерец, другото на Шабла, които са свързани с канал. Типичната растителност (която може да се види на необработваемите, каменисти райони, наричани „кайряци“) е характерната за степта – предимно различни по височина (в зависимост от почвата) треви и бодили. Дърветата са изцяло засадени от хората. Срещат се в селата( през лятото отдалеч те изглеждат като оазиси, поради това че се явяват зелени петна сред обширни жълто-кафяви пшенични и ечемичени ниви и изсъхнала трева), на места край пътищата, в малки горички (широколистни и иглолистни) и най-вече в т.нар. „полезащитни пояси“, които отделят големите парцели земя (обикновено по 1-2 хил. дка) и служат за защита на посевите от силните североизточни ветрове, които духат почти постоянно (през лятото духа от юг). Основната картина, която човек вижда в района са големи, равни ниви, стигащи практически до хоризонта. От височина няколко метра, се открива гледка на десет, двадесет или дори повече километра(когато времето е ясно).
Езерец е до самия път започващ от Варна и стигащ до ГКПП Дуранкулак, а нататък – продължаващ в Румъния. Пътят се простира от запад на изток. Разстоянието до морето е около 3 км. Брегът е пуст (има само един полузарит от пясъка бункер от преди Втората световна война). Това се дължи на факта, че до началото на 90-те, крайбрежието беше затворено и оградено от бодлива тел и вишки, заради намиращата се в района правителствена резиденция.
