Град Бяла се намира между градовете Варна – на 50 километра северно и Бургас — на 70 километра южно. На около 20 км на юг се намира къмпинг Иракли.
Бяла се състои от няколко части, които отразяват различните периоди на заселване. Пример е махалата, създадена от настанените български бежанци от Енидже Вардар и околните села, които са изселени от родните си места в Егейска Македония от окупационните гръцки власти. Те пристигат в България през 1924 г., съгласно договора Моллов- Кафандарис и спогодбата Калфов-Политис. Голяма част от днешното население на Бяла е съставено от потомци на тези бежанци.
Първите сведения за град Бяла датират от VІ в. пр. Хр., . Най- ранното свидетелство за приставане на кораби в залива засега са две останки от каменно-дървени котви. Те датират от VІ в. пр. Хр. Всички експонатите са изложени в Демонстрационен център “Белите скали” в Бяла. Селището се е намирало непосредствено до известна римска пътна станция /Темплум Йовис/, а около него има римска крепост. Името на станцията е дадено от храма на Зевс. Още в първата половина на 80-те години в основни линии приключва изграждането на уличната мрежа на Бяла. До 1984 г. се откриват и нова автогара, нова сграда на общинския съвет. През 1986 г. са открити стадион и лятно кино. И до днес значителна част от средствата се влагат в укрепването на бреговата ивица, разширяването на канализацията, озеленяването и поддържането на града и общината.
Бяла става град през 1984 г. с указ на Министерския съвет.
карта на местоположението на град Бяла:
