Белоградчѝшките скали са скални форми в Западния Предбалкан, в южното подножие на Белоградчишкия венец, около Белоградчик и селата Боровица, Чифлик и Праужда в област Видин и село Белотинци, област Монтана.
Белоградчишките скали образуват ивица с приблизителни дължина 30 км и ширина до 3 км, включена между връх Ведерник, намиращ се в планинския рид Ведерник, и околностите на село Белотинци. Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Състав
Много от скалите имат фантастични форми и са обект на легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят.
Скалните форми на Белоградчишките скали се състоят от три основни скални групи.
Фалковска група
На изток е Фалковската група, в която се включват:
Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
Орлов камък
Боров камък
Централна група
Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:
Мислен камък
Конникът
Мадоната
Дервишът
Метохът
Ученичката
Овчарчето
Адам и Ева
Велкова глава
Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
Гъбите
Мечката
Лъвът
Камилата
Монасите
Збеговска група
Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:
Близнаците
Магаза
Борич
Еркуприя
Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.
източник: bg.wikipedia.org
