Пѝрин, още Пирѝн и Перѝн, е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914,3 м).
Със своя най-висок връх Вихрен (2914,3 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с връх Елбрус (5642 м), Алпите с връх Мон Блан (4808 м), Сиера Невада с връх Муласен (3479 м), Пиренеите с връх Ането (3404 м), Рила с връх Мусала (2925 м) и Олимп с връх Митикас (2917), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия – вулканът Етна (3263 м).
Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41°26′ и 41°56′ северна ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг – Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. На североизток планината достига до долината на река Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина и пролома Момина клисура, я отделят от Родопите. На запад и югозапад долината на река Струма със своите котловини Симитлийска и Петричко-Санданска и Кресненският пролом я отделят от планините Влахина, Малешевска и Огражден.
Площта на планината е 2585 квадратни километра, т.е. тя е сравнително компактна, малка планина, което се потвърждава и от голямата ѝ средна височина – 1033 метра. Дължината ѝ по права линия от северозапад на югоизток е 66 км, а максималната ѝ широчина в направление югозапад-североизток е 40 километра – от град Сандански до село Обидим.
Национален парк, резервати
За защита на това богатство през 1962 е създаден национален парк „Вихрен“, който през 1975 е преименуван на „Пирин“. Площта му е 40 332 хектара. Паркът опазва голяма част от горите от бяла и черна мура и храсталачните гори от клек в България. Тук е най-голям броят на ендемичните, застрашени и редки растения в българска защитена територия. Резерватите „Баюви дупки-Джинджирица“ (1934 г. – един от най-старите в България) и „Юлен“ (1994 г.) заемат 15 % от парка. През 1983 г. Пирин е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Туризъм
Хижи и маршрути
Поради малките си размери в Пирин има сравнително малко места за подслоняване на туристи. Хижите, като под това се разбира всяка сграда, която се стопанисва от човек и преспиването се заплаща, са общо 13. Първите хижи са построени още през 20-те и 30-те години, но те вече не се използват, тъй като край тях са построени нови. Ето списък на хижите с надморската височина, местата за преспиване и годината на построяване (първите хижи)
Селища
В подножието на планината и по нейните склонове са разположени 6 града и 86 села.
Община Банско – 2 града и 3 села: Банско, Добринище, Кремен, Места и Обидим;
Община Гоце Делчев – 1 град и 9 села: Баничан, Борово, Брезница, Господинци, Гоце Делчев, Делчево, Добротино, Корница, Лъжницаи Мусомища;
Община Кресна – 1 град и 4 села: Влахи, Долна Градешница, Кресна, Ощава и Стара Кресна;
Община Петрич – 8 села: Долно Спанчево, Капатово, Кромидово, Кулата, Марикостиново, Марино поле, Ново Кономлади и Чучулигово;
Община Сандански – 2 града и 46 села: Белевехчево, Бельово, Бождово, Виногради, Вихрен, Враня, Голешево, Горна Сушица, Горно Спанчево, Дамяница, Дебрене, Джигурово, Долени, Златолист, Зорница, Калиманци, Катунци, Кашина, Ковачево, Кърланово, Ладарево, Ласкарево, Левуново, Лешница, Лиляново, Лозеница, Любовище, Любовка, Малки Цалим, Мелник, Ново Делчево, Ново Ходжово, Петрово, Пиперица, Пирин, Плоски, Поленица, Рожен, Сандански, Склаве, Спатово, Стожа, Сугарево, Хотово, Храсна, Хърсово, Черешница и Яново;
Община Симитли – 6 села: Брежани, Голем Цалим, Градево, Мечкул, Полето, Ракитна и Сенокос;
Община Струмяни – 2 села: Илинденци и Струмяни;
Община Хаджидимово – 8 села: Гайтаниново, Копривлен, Лъки, Ново Лески, Парил, Петрелик, Садово и Тешово.
източники: bg.wikipedia.org
