Ортодоксално име: Св. Николай Чудотворец
Мъглижкият манастир се намира на 2 км. северно от град Мъглиж, на брега на Мъглижка река, в склоновете на Стара планина. Светата обител отстои на на 13 км. източно от гр. Казанлък и на 25 км от гр. Стара Загора. До Мъглижкия манастир се стига по не много добър асфалтов път от град. Мъглиж.
Манастирът до днес е имал три имена: св.Архангел Михаил, св-св-Петър и Павел и св.Николай. Най-старият предмет в него е кадилницата на игумена хаджи Кирил Христов (1882-1922), върху която има гръцки надпис с дата 1233г., което е времето на Иван-Асен ІІ, а не на Калоян. Документално Мъглиж се споменава за пръв път през 1305г. в поемата на византийския поет Мануил Фил „За военните подвизи на чутовния протостратор Михаил Глава Тарханиот.“ Документално Мъглижкият манастир се споменава за пръв път през 1623г. в приписка в Мъглижкото четвероевангелие от 1572г., която съобщава за ограбването на манастира и избиването на монасите от ордата на евичерина Силни Склав. През 1792г. йеромонах Спиридон Габровец в своята ръкописна „История во кратце о Болгарском народе Славенском“ пуска следната легенда за името на Мъглиж и манастира: През 1454г. султан Мехмет ІІ след превземянето на Цариград се втурнал към Сърбия.
В Пловдив чул, че в Туловското поле се крие оцеляла българска войска и отправил част от армията натам. Само че в дъбовите гори на Туловското поле нямало никаква българска войска, а там се криело оцелялото българско население от околностите на Чирпан, Велта, Ст.Загора и Сливен. Когато турската войска навлязла в Туловското поле припаднала гъста мъгла. Турците чували много гласове из мъглата и като помислили, че насреща им има голяма войска, се оттеглили. Оцелелите българи „прославиха Бога и свети Николай, защото манастир имаше в тази гора и храм на свети Николай, та нарекоха оттогава този град Мъглиж та и до днес.“ През 1821г. тогавашният игумен
Теофансъздава в манастира килийно училище с учител Иван Желев до 183дг. Друго училище в манастира не е имало. Стефан Герлах не е посещавал Мъглижкия манастир, нито е писал за килийно училище в него, нито е знаел за този манастир.
Феликс Каниц го е посетил през 1879г. и заварил там само четирима немежи калугери. Той пише за мъжко и женско училище в селото Мъглиж. Другата измишльотина на невежите ни „историци“ е библиотеката на Захари Княжески в манастира. Съгласно собственоръчното завещание на Княжески през 1859г. той складирал в една стаичка в Мъглижкия манастир по 1000 екземпляра от издадените от него книги „Ръководство по шелководството“ и „За заравянето на мнимоумрелите“ и около 60 руски книги, подарени от руското Министерство на просвещението. Запечатал стаята и оставил книгите да втасват. Печатът бил строшен и стаята отворена едвам пред 1874г. от учител Петър Кабакоев със съгласието на игумена Калиник. Мъглижкият манастир и до ден днешен няма библиотека.През 1834г. игуменът Памфилий от Татар-Пазарджик Започнал да строи сегашната царква на манастира „Св-Николай“, но починал от чумата през 1837г.. Игумен станал отец Калиник от Мъглиж. Той довършил църквата.Заместил го отец Рафаил Максимов от Сопот, после отец Хрисант от Казанлък, който бил и фотограф. През Освободителната война турците отново опожарили манастира, но будните тогавашни мъглижани го възстановили само за година и половина. Ръководел ги попът им иконом Рафаил Петров. От 1880г до 1882г. игумен бил отец Паисий от Котленско. След него до 1922г игуменствува о. Кирил Христов от село Енина. През 1922г манастирът става женски, редят се игуменки Александра, Евпраксия, Максима и майка Рахила, която след 46 години служба на Бога и манастира беше уволнена от новия старозагорски владика Галактион (дейсвителен агент на ДС с публикувано досие). При нейното управление манастирът беше в цветущо състояние, сега трите бабички в него не могат да го поддържат.
От 1922г. Мъглижкия манастир е девически и понастоящем се обитава от няколко монахини. Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиси посветени на „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. архангел Михаил“. Църквата е построена през 1834г. и в архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с открит притвор.
Телефон за връзка: 04321/2226
От Мъглижкия манастир тръгва пътека за природозащитената местност Винишки камък., където в скалите е вкопана икона на „Света Троица“
източник: bulgariamonasteries.com
