Кранево се намира на брега на Черно море и е популярно сред туристите както в България, така и по света. Прекрасните плажове и живописните околности привличат тук много посетители. В миналото Кранево е било известно като детско курортно селище, заради множеството ученически лагери, които се се намирали тук. Днес Кранево се превърна в един от най-желаните и спокойни места както за семеен, така и за младежки отдих.
Кранево предлага чудесно съчетание от течаща минерална вода, свеж въздух, кристално чисто море и прекрасни плажове. Кранево се намира в непосредствена близост до останките на древните крепости Кранеа и Гераниа. Само на 2 км. северно от Кранево е красивият курортен комплекс Албена. Има директен асфалтиран път, свързващ Кранево и Албена, който пресича природния резерват Балтата.
Селището Екрене – така се наричало по рано Кранево, възникнало на място на древна римска крепост. На върха на платото западно от селото се намирала средновековна крепост останките на която са съхранени и до наши дни. Тази крепост по късно била включена отбранителната система от нос Калиакра до нос Емона, защитаваща независимостта на княжеството на Балик и неговите приемници Добротица и Иванко.
Кранево привлича не само със своите плажове. Селището разполага с много хотели, ресторанти и голяма търговска улица. То е заобиколено и от двете си страни от известите курорти Албена и Златни пясъци. За разлика от други места по българското крайбрежие все още Кранево не е толкова засегнато от свръхзастрояване.
Близоста до Варна и Балчик дава възможност за удобни транспортни комуникации – летище, ЖП гара,както и за отправна точка за различни туристически маршрути.
Балтата е обявен за резерват през 1978 г. Намира се в землището на с. Кранево, и го свързва с Албена. Резерватът обхваща най-северно разположената лонгозна гора в България, по устието на р. Батова. Реката извира от Франгенското плато под името Джевизлийска река. Тече на север, а при село Батово завива на изток, като се влива в Черно море между Варна и Балчик. Формира се от карстови извори. Тя е единствената непресъхваща река в добруджанския край. Устието и е лиман и там се намира резервата. Площа на резервата е 205.6 Ха.
В горите с такъв характер преобладават два дървесни вида полски бряст и остролист осен. Достигат до 30 – 35 м височина. От по-често срещащите се дървесни видове следват летен дъб, полски клен, дива круша обикновен габър, черна елша бяла топола, бяла върба и др. Гората със средна възраст 45-50 години От лианите най-често се среща скрипката. В миналото тя е образувала плътен и бодлив пояс, които е правел гората непристъпна. Наред със скрипката все още са се запазили гърбачът, бръшлянът и др. Многото увивни растения, които гъсто се преплитат или се спускат от дърветата, придават на гората вид на джунгла. От тревните видове много характерни са блатното кокиче, перуника, див зюмбюл, момина сълза и др., а тръстиката е завладяла разливите на реката и дава убежище на много водолюбиви птици.
